Автопортрет
-------
Обичам да казвам "Всичко или нищо",
но все съм някъде по средата.
Опитвам да си римувам мислите,
подвластни на хаоса в главата.
Аполитична съм - лозунги не развявам,
не разбирам от военни стратегии.
Инертна съм. Не търпя на поправки и ваяне -
с поклон и усмивка към редколегията...
Не ми е приятел финикиецът от хартия,
трупам богатства в сърцето си - голото.
Сълзи и усмивки не мога да крия,
с живота ми - виц, неотлъчно се гоним.
Умело спринтирам, но с поглед през рамо -
да видя дали ме настига целта.
Тя изостава - с крачка преварвам я само...
Спокойно заспивам. С белина пера съвестта.
Не правя интриги. Мразя главните роли -
тежък товар са "Отлично!" и "Бис!".
Взимам, ако ми се даде - за още не моля.
Нали скромността уж човека краси.
Такава съм аз, но няма какво да направя.
Късам лесно любови, като счупени копчета.
Свалям от въжето лица и висящи ръкави.
Бързо изваждам на показ високите токчета.
"Напред!" си командвам. Но помня началото!
Преглъщам сълзите, сякаш пуканки хрускам.
Инат съм - не чакайте да гледам печално.
А за фонда "и аз съм човек"...
... отивам тото да пусна...
------
© Станислава All rights reserved.
