Автопортрет по памет.
Ще си нарисувам нов автопортрет
Старият е от много отдавна.
Изправих голямия дървен статив,
платно опънах снежно бяло,
приготвих най-новите си бои
и голямото кристално огледало.
...затворих замечтано очи...
Представих си новия изцяло...
...Видях изящен бадемов профил,
коси, разпуснати като коприна,
жълто-кафяви голями очи
с поглед ясен, топъл и чист.
Устни свежи като утринна роза,
усмивка с подредени перлени зъби,
чипо носле, загатнато едва
и вежди изписани сякаш с молив...
...отворих нетърпеливо очи...
Но друг е образът, който виждам (уви)
в голямото кристално огледало.
Не е като този, дето стената краси.
Годините са го променили изцяло ....
Няма го изящния бадемов профил,
сняг е покрил копринените коси.
Угаснал е погледа ясен и чист,
няма я усмивката с перлените зъби.
Защо ли да рисувам нов автопортрет?
Нито на мен, нито на някой е нужен сега.
Ще сложа старият грижливо, най-отпред
да ми напомня все пак, каква съм
....била...
© Пепа Деличева All rights reserved.
