Feb 16, 2009, 12:21 AM

Аз

  Poetry
832 0 0

Аз и АЗА!

Нещо забулено от психологиен воал.

Аз ли съм АЗА?!

                Дълбините на океана,

                       пътеката на Млечния път

                                                      пъпната връв,

свързваща ме с предците, родени много преди Христос?

Чашата вино,

                     напомняща ми за дядо,

                                  мириса на прясно изпечен хляб,

                                                                            кулака на баба!!!

Ако това е АЗА,

                         значи това съм АЗ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Пачова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...