Feb 16, 2009, 12:21 AM

Аз

  Poetry
828 0 0

Аз и АЗА!

Нещо забулено от психологиен воал.

Аз ли съм АЗА?!

                Дълбините на океана,

                       пътеката на Млечния път

                                                      пъпната връв,

свързваща ме с предците, родени много преди Христос?

Чашата вино,

                     напомняща ми за дядо,

                                  мириса на прясно изпечен хляб,

                                                                            кулака на баба!!!

Ако това е АЗА,

                         значи това съм АЗ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Пачова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...