without_a_definition (Мария Василева)
259 258
Apr 13, 2007, 11:37 AM

Аз 

  Poetry
577 0 3
 

Аз


Когато клоуните гастролират,
тогава настъпва моят час.
Аз съм нарисуваната усмивка
и в профил, и във анфас.

Когато мъдреците ни поучават,
 тогава засвидетелствам уважение.
Аз съм неизреченият въпрос,
който ще породи съмнение.
 

Когато децата се смеят,

тогава знам, че няма лъжа.

Аз съм задрасканата цифра

от числото на възрастта.

 

Когато лудите пощръкляват,

тогава съм в нормална среда.

Аз съм капчицата здрав разум,

чиято липса дарява крила.

 

Когато грешниците се разкайват,

тогава търся с тях оправдание.

Аз съм изпитаното угризение,

по пътя към тяхното смирение.

 

Когато приятелите хитруват,

тогава изглеждам наивна.

Аз съм тяхната задна мисъл,

преди още тя да им хрумне.

 

Когато аз самата вече не зная,

тогава оставам насаме с безкрая.

И там, над някой връх извисен,

слънцето надява се заедно с мен.

© Мария Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??