Аз
Виждал ли си как луната плаче за своите звезди
и чувал ли си, че съчувства й с тъжната си песен вятърът?
Усещал ли си върху кожата си сълзите от нейните очи
и как облакът с добротата си й подава за подкрепа своята ръка?
Ти знаеш ли?
А търсил ли си без умора нищо в нищото?
И молил ли си истински, отчаяно за помощ?
Клел ли си се някога в утро преходно-заминаващо и идващо?
Твърдял ли си, че МОЖЕШ, а всъщност отдавна си загубил свойта мощ. . .
Сънувал ли си изгреви след тежък ден?
А плакал ли си някога отчаяно, но без причина?
И мислел ли си, че отново пак си сам,
а тишината твоя приятелка е, мнима?
И говорил ли си наяве с мъртвец?
А той предлагал ли ти е да идеш там, до него?
И мразел ли си себе си за качествата си?
А обичал ли си дяволи с неподкрепено его?
А луда ще ме наречеш ли след всичко споделено?
Не! И за подкрепата ти също не милея.
Празна книга съм и кориците не са ми нужни.
След изгрева да дойде и денят, а после и нощта. . . За монотонното живея!
Разбираш ли. . .?
© Веселина Костадинова All rights reserved.
!
