Nov 9, 2018, 8:25 PM

Аз 5 

  Poetry
503 1 3

 

И е нескромно, ала разбирам  -
няма в съня ви да пасна.
Своята сянка в шепи побирам -
влюбена и безопасна.

 

Мъчно се водя. Мъчно се давам -
тътен трънлив подир буря.
Криви въпроси с радост задавам.
Сол на порязано турям.

 

Дваж ме молете! Смейте се бързо!
Своите мисли седлая.
Мъгли и вятър на възел връзвам.
Няма ви... Все ми е тая...

 

Ала, когато в някой се влюбя ...
Той е! В мостóве го вграждам!
Даже във страсти да се изгубя,
пак във сълза се прераждам.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много си различна тук.
    Сякаш си остър вятър, който преминава със замах.
    Но ми харесва....
  • Много е хубаво! Много!
  • "Мъчно се водя. Мъчно се давам -
    тътен трънлив подир буря."

    Мъжко момиче е тази лирическа
    Нож под словата и диша.
    Нужно е тук безусловно обичане.
    Иначе лошо се пише.
Random works
: ??:??