Apr 19, 2023, 1:26 PM

Аз, брадвата 

  Poetry
540 10 12

Блести роса по ярката ми същност.

Разрязвам я на две с един замах.

Заточената ми усмивка стръвно

предвкусва кръв… Долавям нечий страх.

 

Усещам го физически. До нежност.

И с трепет милва хладната ми плът.

Скъсява се животът. Плаче бездна.

А аз съм болка. Горест. Аз съм смърт.

 

Разплата съм в ръцете на бездарен

чрез брадвата изправил своя бой,

изпитващ радостта да е коварен…

А този свят копнее за герой.

 

За онзи, който носи дива ярост

и има смелост. За добро и зло.

Той няма да те предаде от слабост…

за тридесет монети. От сребро.

 

А този тук разбира свойта низост –

в ръката му съм в роля на палач.

И ще сече от завист, и без милост.

И ще извика : „Аз не бях“. През плач.

 

Жени Иванова

© Jasmin All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Танче, много ти благодаря!
  • Чудесно написано!
    Поздравления!!!
  • Благодаря, Иржи
  • Нямам вкус към метафорите, но все пак личи твоя неповторим почерк, който буди наслада! Адмирации, Жени!
  • Лина, много ти благодаря! Винаги се радвам на присъствието ти!

    Миг, колко е хубаво, че си оставил коментар

    Петя, много ме зарадваха думите ти. Много

    Светле, благодаря ти.

    Благодаря от сърце за Любими на всички!
  • Браво, Жени. Различна си тук, но силна.
  • Природната интелигентност в поезията е щуро слънчево зайче в очето в слънчева пролетна утрин! Винаги те чета първо тайно , оставям да попие творбата и чааак послее ...... ако не съм на вълна егоизъм ....коментирам! Усмивкааааа!
  • Разкош! Поздравления, Жени!
  • Георги, благодаря ти от сърце!
  • Да, така е.
    Поздравявам те.
  • Много благодаря, Пепи! Зарадва ме!

    Благодаря и за Любими
  • Многопластово! Поздравления!
Random works
: ??:??