Аз, брадвата
Блести роса по ярката ми същност.
Разрязвам я на две с един замах.
Заточената ми усмивка стръвно
предвкусва кръв… Долавям нечий страх.
Усещам го физически. До нежност.
И с трепет милва хладната ми плът.
Скъсява се животът. Плаче бездна.
А аз съм болка. Горест. Аз съм смърт.
Разплата съм в ръцете на бездарен
чрез брадвата изправил своя бой,
изпитващ радостта да е коварен…
А този свят копнее за герой.
За онзи, който носи дива ярост
и има смелост. За добро и зло.
Той няма да те предаде от слабост…
за тридесет монети. От сребро.
А този тук разбира свойта низост –
в ръката му съм в роля на палач.
И ще сече от завист, и без милост.
И ще извика : „Аз не бях“. През плач.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Танче, много ти благодаря!
-
Чудесно написано!
Поздравления!!! -
Благодаря, Иржи
-
Нямам вкус към метафорите, но все пак личи твоя неповторим почерк, който буди наслада! Адмирации, Жени!
-
Лина, много ти благодаря! Винаги се радвам на присъствието ти!
Миг, колко е хубаво, че си оставил коментар
Петя, много ме зарадваха думите ти. Много
Светле, благодаря ти.
Благодаря от сърце за Любими на всички! -
Браво, Жени. Различна си тук, но силна.
-
Природната интелигентност в поезията е щуро слънчево зайче в очето в слънчева пролетна утрин! Винаги те чета първо тайно , оставям да попие творбата и чааак послее ...... ако не съм на вълна егоизъм ....коментирам! Усмивкааааа!
-
Разкош! Поздравления, Жени!
-
Георги, благодаря ти от сърце!
-
Да, така е.
Поздравявам те. -
Много благодаря, Пепи! Зарадва ме!
Благодаря и за Любими -
Многопластово! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
