Аз бях...
Аз бях...
Когато заспиваш, почти в полусън,
дочуваш ли шепот нейде отвън?
Това са листата на стария бряст.
Това е Душата ми! Това съм аз!...
Тихо отронват неизказани думи,
за мен и за теб, за това, помежду ни.
После се спускат попарени, жълти,
хиляди листи... хиляди смърти...
Защото е есен... Дървета умират,
но да мечтаят за Пролет не спират.
Такъв е законът на кръговрата.
Животът пулсира... Върти се Земята...
Ще дойда в съня ти, спокойно заспи.
Ще остана при теб до първи петли.
На разсъмване, когато отвориш очи,
пак ще съм с теб, но замълчи... замълчи...
......................................................................
Та, както ти казах, заспивай спокойно.
Посрещай дните си гордо, достойно!
Аз ще съм с теб, до края на Времето.
Нашето Време, за нас отреденото...
© Пламен Капинчев All rights reserved.
