Аз, Дяволът

Poetry » Other

1.1K 0 15

И мръсен съм, и черно е лицето ми,

морето е в очите ми от плачене.

И никога добро в мен не е светело,

и черни гарвани все с мен са грачели.

И никога не ще забравя болката,

и виковете с тъмно синкав вопъл.

И никога не се страхувах толкова,

отколкото от доброта и топло...

В гробовен мрак живея тъй безброден,

болката ми тлее във гърдите -

тези, дето с остро са прободени,

тези, с които хлипам тихо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

locaaa_f (Биляна)

тъжно и красиво...
П.П. тъмносинкав е една дума, Мите Поздрав!

2009-02-25T19:01:35+02:00
Fontaine (Димитър Димчев)

Благодаря на всички който прочетоха.

2009-02-12T14:19:40+02:00
враната (Маргарита Василева)

На мен пък ми хареса!Много!

2009-02-11T00:15:17+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Страхувай се от вяра в доброта.
Боли когато те предава,
а тя добре умее го това-
все топла вечност "обещава"
Не се страхувай от любов,
но първо в себе си я потърси.
Кажи и:"Вече съм готов!"
Повярвай ми! Ще я откриеш!
И нека бъде Валентин,
не ден един,
а цял живот.
Щом дяволът у теб крещи,
от мен да знаеш-
вика срещу нечий алчен бог...

2009-02-10T22:07:09+02:00
weltschmerz (Лора)

Браво!Много ми хареса!

2009-02-08T16:58:52+02:00