Feb 24, 2017, 11:32 PM

Аз го мога

  Poetry » Other
715 1 3

 

И тази нощ ще си в прегръдките на друга.

Тя може ли да гали като мен?

Да те целува до настръхване,  до лудост

и да боли  като прищипан нерв?

Попива ли във ненаситните ти вени

и пълни ли сърцето ти със огън,

във който да изгарят всички сенки?

Едва ли! Но пък аз го мога...

 

 

А.J.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Anje All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...