Аз и поезията
Аз и поезията
Единствен аз докрай останах верен -
без тежки клетви и без труфила.
Останах си такъв, какъвто бях намерен.
За мене ти най-важна си била!
Макар да смятат, че за мен си само хоби,
един отдушник в тежки часове.
О, плащал съм за теб и още плащам глоби,
и с радост ще го правя с векове.
О, ти за мене си велика първа обич!
И опит пръв за махане с крила.
За мене ти си труд и милиони проби,
и болка в парещите ходила!
Не търся аз във тебе мойта лесна слава.
Не съм решил да ставам и поет!
Защо се мъчим като влюбени тогава?!
И ще се мъчим ли и занапрад?!
О, ако някой ден от тебе се откажа,
това ще значи, че съм остарял!
Че няма на кого две думички да кажа
и че на този свят съм отмилял...
© Христо Славов All rights reserved.
