15.02.2012 г., 20:51 ч.

Аз и поезията 

  Поезия » Гражданска
426 0 4

              Аз  и  поезията

 

Единствен аз докрай останах верен -

без тежки клетви и без труфила.

Останах си такъв, какъвто бях намерен.

За мене ти най-важна си била!

 

Макар да смятат, че за мен си  само хоби,

един  отдушник в тежки часове.

О, плащал съм за теб и още плащам  глоби,

и с радост ще го правя с векове.

 

О, ти за мене си велика първа обич!

И опит пръв за махане  с крила.

За мене ти си труд и милиони  проби,

и болка в  парещите ходила!

 

Не търся аз във тебе мойта лесна слава.

Не съм решил да ставам и поет!

Защо се мъчим като  влюбени  тогава?!

И ще се мъчим ли и занапрад?!

 

О, ако някой ден  от тебе се откажа,

това ще значи, че съм остарял!

Че няма на кого две думички да кажа

и че  на този свят  съм отмилял...

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??