Nov 13, 2008, 3:28 PM

Аз и Ти

  Poetry » Love
1.5K 1 3

                                                                    Аз и ти                                                                                                                                      Тази вечер сме сами,                                                                                                                         тук под светлите звезди                                                                                                                   грейнала луна в небето                                                                                                                   стопля ни на нас сърцето.                                                                                                                                                                                                                                                                             Тих ветрец подухва във нощта,                                                                                                      усещам полъха на пролетта.                                                                                                          Аз и ти сами сега,                                                                                                                              птички правят си гнезда, а                                                                                                            лалетата навън                                                                                                                                  чува се камбанен звън.                                                                                                                    През прозореца навън                                                                                                                      гледам дете седи на отрязания пън.        

                   

                                                           Деца, цветя и птички,                                                                                                                    чакаха я те всички!                                                                                                                          Благодаря ти, че сега си ти до мен,                                                                                              днес е най-щастливият ни ден!            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Киряков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...