Аз и ти...
Ти...
Ти си като вълна в морето,
бунтуваща се с прииждащите ветрове...
носиш се право към сърцето...
Наблизо ли си, не усещам студове...
Ти си като буен огън,
горещ, силен и тлеещ...
Изгаряш всяка частичка в мен...
И размекваш погледа ми треперещ...
Ти си като облаче по синиото небе...
Разхождаш се отгоре и всичко наблюдаваш.
Владееш пределите на моето претръпнало сърце...
и в него завинаги ще си останеш...
Ти си като емоция, която в мен се заражда...
Радва ме, сковава ме, подлудява ме...
Тогава само едно чувство се ражда...
Идващо изцяло от моето влюбено сърце...
Ти си като песента,
която всеки ден пея...
Никога не чувствам самота...
С теб усещам, че живея...
***
Аз...
Аз съм вятъра в косите ти,
носеща се по течението и неспособна да се помръдне...
Залисана в пламъка на твоите очи...
Държаща се за теб, за да не пропадне...
Аз съм въздишката ти нежна...
Крепя те да не забравиш да се смееш...
Аз съм целувката небрежна...
Аз съм тази,с която ти живееш...
Аз и ти... ние сме едно цяло...
Аз без теб не мога, както и ти без мен...
Нека слеем твоето с моето тяло...
Обичам те, нищо друго не ме интересува през всеки ден...
Обичам те...
© Александра Матеева All rights reserved.
