Аз имам сън
Аз имах сън, далечен, съвършен,
за морни птици, тръгнали на юг.
И вятърът е в мен неукротен
и в шепот тих превръща всеки звук.
И този свят е приказен кортеж,
препуснал в сини морски приключения.
И в него ти, любима, ме зовеш
със твоя глас, без капчица съмнения.
Такава обич, като хляб и сол,
като вода от дивен ручей чист.
И в нея ти си моят небосвод,
а аз пък твоят слънчев лист.
Остава спомен, като огнен лъч,
като звезда, родена в моя стих.
И знам, че аз съм твоят верен мъж,
а ти си моят вечен, светъл вик.
© Бончо Бончев All rights reserved.
