Аз живея в един странен свят
"Свят като свят" би казал всеки друг,
и всеки друг не би във него оцелял,
но моята съдба са вплели точно тук,
където съм зазидан да живея във печал.
Но може би това не ви се вярва,
обречени на своите странни светове,
о, роби на заученото, скотско "трябва",
рушите вие мостове, за да градите зидове.
Така май всеки сам за себе си остава.
Никой не подава никому приятелски ръка.
Нима тъй лесно съвестта се притъпява,
когато чуе "То навсякъде си е така".
О, не, не се оказахте най-малко прави!
Явно джунглата ни следва други правила,
щом стъклени са нашите прегради,
а виждаме през тях едва-едва.
Нима не е до болка странна,
таз черна бездна, дето вечно ни дели?
Нас! О, мили, свидни мене братя!
Нима не вярвате и вие на сълзи?
И тъй. Останах си завинаги зазидан
във тоя странно хладен и безчувствен свят,
където всеки в своя свят е досъсипан
и забравил е, Българио, що беше "благодат".
© Тони All rights reserved.
