Аз, корабът.
Като корабен дневник опърпана
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи - пиявици.
Като счупен компас е сърцето ми
и стрелките не сочат наникъде.
А лицето ми... Не е лицето,
за което се хвърлят във битка.
И се спуска тъгата по скулите*,
от вълни и сълзи пресолени.
Стар познайник на борда са бурите -
всяка следваща уж е последна.
Такелажите - мисли оплетени
и не можеш им хвана началото.
И загнива във трюма, обречено
на копняното щастие тялото...
*във ветроходството - преходът от борда до дъното на яхтите се нарича скула
© Ели All rights reserved.
