ellyst (Ели)
136 867
Nov 21, 2007, 4:34 PM

Аз, корабът. 

  Poetry » Other
832 0 18

Като корабен дневник опърпана
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи - пиявици.

Като счупен компас е сърцето ми
и стрелките не сочат наникъде.
А лицето ми... Не е лицето,
за което се хвърлят във битка.

И се спуска тъгата по скулите*,
от вълни и сълзи пресолени.
Стар познайник на борда са бурите -
всяка следваща уж е последна.

Такелажите - мисли оплетени
и не можеш им хвана началото.
И загнива във трюма, обречено
на  копняното щастие тялото...


*във ветроходството - преходът от борда до дъното на яхтите се нарича скула

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??