Sep 29, 2009, 10:47 AM

Аз ли съм това?!

  Poetry » Other
1K 0 0

Слънцето лениво отвори

                  сънливи очи,

вятърът палаво събуди

                  морските вълни;

цветята сияят, окъпани

                  от утринна роса,

птици чуруликат омайно...

 

 

 

Лято е.

Нов ден се ражда.

Нов ден

            и ново начало.

Хайде,

      скачай,

втурни се в живота!!!

 

 

Огледалото и аз.

Питам с поглед

другата отсреща:

- Аз ли съм това?!

Блед призрак

на представата за себе си.

Не, не навеждай очи!

Аз ли съм това?!

Горчива стойка,

противопоставяща се на времето.

С лицемерните си пръсти

времето изцежда живота ми.

Вече побеляха слепоочията ми,

отмина младостта щастлива

в този кратък живот.

Няма го буйният пламък

в очите,

аз съм цялата тъга и пустота;

и в сърцето трепета вече го няма

остава само празнота...

Тъгувам за всичко онова,

което можех да съм,

но не бях;

тъгувам за непокорени върхове...

С тази болка уязвени са дните ми.

Огледалото и аз.

Питам с поглед

другата отсреща:

- Аз ли съм това?!

Старея аз,

наистина старея,

но ти, сърце,

не ме предавай -

остани ми младо...

 

Лято е.

Утрото ми се усмихва

прелестно.

Нов ден се ражда.

Нов ден

и ново начало.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...