Аз мога да ти бъда просто всякаква -
романът с пожълтелите си листи,
петно от дъжд, заспало на стъклата ти
и бъдещ стих, от тебе ненаписан.
Аз мога да ти пея като славея,
пробуден от зеницата на слънцето.
И устните ти с поглед да погаля
по кукувичи някъде из тъмното.
Аз мога да се скрия във сърцето ти,
сред свят, изпил дъха на пеперудите.
Да бъда щит коварен във ръцете ти,
щом сам си се изправил срещу другите. ...