Аз не мога да бъда спокоен,
ако ти си от мене далеч.
Затова и на тропика зноен,
и на Арктика в ледната глеч,
през пустинни и снежни полета
всеки ден,всеки миг, всеки час
аз намирам към тебе пътека -
обичта е най-верен компас.
И когато при теб се завръщам
те откривам, учуден и мил,
по-красива, добра и насъщна
и за нищо не бих те сменил!
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
