Аз не мога да бъда спокоен,
ако ти си от мене далеч.
Затова и на тропика зноен,
и на Арктика в ледната глеч,
през пустинни и снежни полета
всеки ден,всеки миг, всеки час
аз намирам към тебе пътека -
обичта е най-верен компас.
И когато при теб се завръщам
те откривам, учуден и мил,
по-красива, добра и насъщна
и за нищо не бих те сменил!
© Иван Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
