3.01.2010 г., 7:38

Аз не мога да бъда спокоен...

853 0 12

 

 

Аз не мога да бъда спокоен,

ако ти си от мене далеч.

Затова и на тропика зноен,

и на Арктика в ледната глеч,

през пустинни и снежни полета

всеки ден,всеки миг, всеки час

аз намирам към тебе пътека -

обичта е най-верен компас.

И когато при теб се завръщам

те откривам, учуден и мил,

по-красива, добра и насъщна

и за нищо не бих те сменил!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...