Аз не плача (акростих)
Не мисли, че съм плакала (капки дъжд са това).
Есента е наблизо. Сбогувам се с лятото
По пътеки от суха и тъжна трева,
Лъкатушещи бавно на някъде.
Аз съм силна, не плача,
Че дори и когато е нужно
И не искам от мене да чакаш
Знак за помощ (макар да е трудно).
Аз съм силна... така ме познават
Много хора, но малко
От тях във душата ми могат да влязат
И да видят наистина колко...
Ти от тях си (от шепата),
Единичните бройки приятели,
Мислиш за мен със сърцето си и
Ето днес за тебе заплаках.
Чух, че искаш мечтите си на
Тъмно в килера да скриеш
И заплаках... за пръв път с очите си...
© Биляна Битолска All rights reserved.
