Аз обичам!!!!
Аз обичам!
О, да, аз обичам.
И е хубаво,
почти като приказка
истинно.
Да почувстваш веднъж,
но дълбоко в себе си,
че си желана,
красива
и истинска.
Да почустваш,
че тази нощ,
този миг,
пък дори и последен,
този мъж -
Господи, на Аполон ми прилича -
е цялата нощ само с теб
и за тебе,
и за "другите" изобщо не мисли.
Светлината разделя
и всеки по пътя поема,
ала споменът знае, че било е,
че била си до него.
Онзи, Хубавият, дето всички обичат,
през нощта те нарече
"моето мило и сладко момиче".
И дали е излъгал, ти дори и не питаш -
цяла нощ, цяла нощ беше от него
желана, и най-най-обичана...
А на другата сутрин. Когато
все още не искаш да се събудиш - силен звън те изважда от унеса.
И в унес
онзи, Хубавият - дето всички обичат.
в слушалката ти нашепва: искаш ли днес пак да си моето малко и сладко момиче. Искаш ли?
О, да, аз обичам.
И е хубаво,
почти като приказка
истинно.
Да почувстваш веднъж,
но дълбоко в себе си,
че си желана,
красива
и истинска.
Да почустваш,
че тази нощ,
този миг,
пък дори и последен,
този мъж -
Господи, на Аполон ми прилича -
е цялата нощ само с теб
и за тебе,
и за "другите" изобщо не мисли.
Светлината разделя
и всеки по пътя поема,
ала споменът знае, че било е,
че била си до него.
Онзи, Хубавият, дето всички обичат,
през нощта те нарече
"моето мило и сладко момиче".
И дали е излъгал, ти дори и не питаш -
цяла нощ, цяла нощ беше от него
желана, и най-най-обичана...
А на другата сутрин. Когато
все още не искаш да се събудиш - силен звън те изважда от унеса.
И в унес
онзи, Хубавият - дето всички обичат.
в слушалката ти нашепва: искаш ли днес пак да си моето малко и сладко момиче. Искаш ли?
© Наталия Божилова All rights reserved.
