Дали защото цяла нощ валя
и цяла нощ капчукът тихо плака,
а лепкавата утринна мъгла
зад ъгъла нахално ме причака...
Дали защото рейсът закъсня
или защото беше ми студено,
се сгуших във онази топлина
на две очи, отправени към мене...
Една усмивка стопли този ден,
сакото му загърна раменете ми.
Със аромат на хубаво кафе,
с мажорната тоналност на сърцето ми
в живота ми се вмъкна есента -
нечакано вълнуващо-различна!
През облаците грейна любовта...
В най-щедрата ми есен... Аз обичам!
© Мариела Челебиева All rights reserved.
Поздравявам те с възхищение: Младен Мисана