Oct 12, 2013, 8:14 PM

Аз обичам

  Poetry » Love
1.8K 3 8

Дали защото цяла нощ валя

и цяла нощ капчукът тихо плака,

а лепкавата утринна мъгла

зад ъгъла нахално ме причака...

 

Дали защото рейсът закъсня

или защото беше ми студено,

се сгуших във онази топлина

на две очи, отправени към мене...

 

Една усмивка стопли този ден,

сакото му загърна раменете ми.

Със аромат на хубаво кафе,

с мажорната тоналност на сърцето ми

 

в живота ми се вмъкна есента -

нечакано вълнуващо-различна!

През облаците грейна любовта...

В най-щедрата ми есен... Аз обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...