Oct 12, 2013, 8:14 PM

Аз обичам

  Poetry » Love
1.8K 3 8

Дали защото цяла нощ валя

и цяла нощ капчукът тихо плака,

а лепкавата утринна мъгла

зад ъгъла нахално ме причака...

 

Дали защото рейсът закъсня

или защото беше ми студено,

се сгуших във онази топлина

на две очи, отправени към мене...

 

Една усмивка стопли този ден,

сакото му загърна раменете ми.

Със аромат на хубаво кафе,

с мажорната тоналност на сърцето ми

 

в живота ми се вмъкна есента -

нечакано вълнуващо-различна!

През облаците грейна любовта...

В най-щедрата ми есен... Аз обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...