Аз плувам в плачеща река
Реката никога не се завръща,
а ти в болката си ме повика -
душата ти с вълни отвръща,
че не сме били с теб прилика.
Връхлиташ ме с потоци мътни
и виждаш, че съм на брега с друга,
и бликат в тебе спомените смътни,
от времето, когато бе съпруга.
А пак ти казвам: ”Виж сега,
с мене си, не си сама,
недей миражи да съглеждаш по брега,
спомни си времето, когато бе жена!
Нали вода те аз направих,
а ти в река потече –
за миг дори не те оставих,
а ти сълза си вече.
Сега съм в теб…Не ме кори!
Невинност днеска ти дарявам,
поемам изброените от теб вини
и иск към тебе предявявам…
Недей бленува тишина,
когато носиш на вълните блян
и мислиш си, че нямаш добрина,
но аз от силата ти съм огрян.
Навлизам в твоите подмоли,
обгърнат в страховита тъмнина,
а моето сърце те моли –
да влея в тебе светлина.
Да станеш ти река лъчиста –
това сама си пожела:
затуй дарявам те с невинност чиста,
да си решителна, но пак добра."
Аз плувам в плачеща река,
която с ръцете мътни ме прегръща
и почва да разбира как така
в чистотата своя се завръща.
© Валери Рибаров All rights reserved.
