Аз плувам в плачеща река
Реката никога не се завръща,
а ти в болката си ме повика -
душата ти с вълни отвръща,
че не сме били с теб прилика.
Връхлиташ ме с потоци мътни
и виждаш, че съм на брега с друга,
и бликат в тебе спомените смътни,
от времето, когато бе съпруга.
А пак ти казвам: ”Виж сега,
с мене си, не си сама,
недей миражи да съглеждаш по брега,
спомни си времето, когато бе жена!
Нали вода те аз направих,
а ти в река потече –
за миг дори не те оставих,
а ти сълза си вече.
Сега съм в теб…Не ме кори!
Невинност днеска ти дарявам,
поемам изброените от теб вини
и иск към тебе предявявам…
Недей бленува тишина,
когато носиш на вълните блян
и мислиш си, че нямаш добрина,
но аз от силата ти съм огрян.
Навлизам в твоите подмоли,
обгърнат в страховита тъмнина,
а моето сърце те моли –
да влея в тебе светлина.
Да станеш ти река лъчиста –
това сама си пожела:
затуй дарявам те с невинност чиста,
да си решителна, но пак добра."
Аз плувам в плачеща река,
която с ръцете мътни ме прегръща
и почва да разбира как така
в чистотата своя се завръща.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей, Меганс!
Коментарът ти има стойността на литературна критика, която се самоосъзнава като водеща в правенето на художествената литература, както и трябва да бъде. Ето защо, той играе ролята на водещ, когато публикуваният текст търси своето място...Впечатляващо!
Поздрав! -
В отговор!
Река си! Знам - с плачещи подмоли, в които сам, духът ми пак те моли: сълзата ти в сърцето пари, а болката самотна - пред олтари, стои в сянката на праг, открила в любимия ти враг, но в нея и надеждата кълни - за хоризонт безбрежен, нов и в пламъка на този зов проблясва озарение на любов.
-
Хубав стих! Отдавна не бях те чела...
Какво е плачеща река,
вода навярно в двойна доза?
Но с теб сме, ти не си сама!
Усмивка пращам в стихо-проза! -
СИЛЕН СТИХ ,ВАЛЕРИ!
Много сила блика от стиха ти.
Богата е душата ти щом в нея извира сила да протегнеш ръка към човек най-близък и най-далечен същевременно...Да утешиш реката , когато е превърната в кален вир и да поемеш вини -свои и на другия за да пречистиш болката...
Поздрави! -
Река съм.Пращам ти сълза
за поздрав мил със поглед нежен
но хвана ли те за ръка,
ше се превърна в хоризонт безбрежен.
Поздрав за текста,Валери! -
Здравей, Кити!
С коментара си описваш цяло отношение по интересен начин.
Поздрави! -
Към Етчи!
Поточе мъничко, пенливо,
ела в реката пълноводна!
Носиш чувство приветливо,
чрез което съм свободна... -
Поздравите от Ласка са задължаващи!
-
Красота, нежност, любов...!!! Красиво пишеш, нежно докосваш и влюбено сещаш!!! Поздрави
-
Един поток потече в тишина,
превърна се в река пълноводна,
ала защо ли тя чувства се сама?
В "окови" си тече, а не свободна.
Кристално чистата душа - река
желае с обич нейде да се влее,
чувства самота и болка, докога?
Тя иска сила, да обича и се смее.
Поздрав и усмивка Валери. -
Хубаво е! Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Реката често стене, вика-
понякога дори и плаче,
когато вятърът я тика:
самотна, като че сираче...
Тогава нейните потоци
яростно в брега се блъскат,
а вцепенените жабоци,
уплашени се тръскат.
И тя като жена сърдита,
открила нещо твърде "жалко",
любовен хоризонт облита,
готова да търпи, но малко.
Поздрав!