Jun 3, 2008, 2:53 PM

Аз полудях, Любов...

  Poetry » Love
1.2K 0 7

Аз полудях, Любов...

 

(На Ц.)

 

 

В безлунна нощ ще те открия...
Ще бъдеш вечен и неспирно мой!
Ще се отдам на твоята магия
и всеки дъх от моите ще бъде твой!

 

 

Аз полудях, Любов, да те ревнувам...
от всичко, що от мене те отвлича...
Аз дишам, само ако те целувам...
и се кълна единствен теб обичам!

 

 

В целувка устните ми затвори!
Люби ми огнено сърцето...
Аз искам първи да ми бъдеш ти,
дори до край да изгоря отнета...

 

 

И уморени да си разделим любов,
боли ме вече след любов да тичам.
Че този странен свят не е готов
аз някога да спра да те обичам...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинско и силно!!!
  • Това стихотворение е поредния ти връх приятелко !!! Невероятно красив е..винаги се чудя откъде намираш тези думи..НО това ти го правиш най-добре..и наистина който чете стиховете ти остава пленен...ПОздрави !
  • Красиво и нежно. Хареса ми
  • обръщението всъщност е тук:"Аз полудях, Любов, да те ревнувам..."когато цитираш поезия...не се слага в кавички,освен ако не е само един ред.тавталогия е дума със съвсем различно значение...и за мен в моя стих има смисъл да се повтаря в последната строфа два пъти любов...точно там не е обръщение... не случайно е с малка буква...смисълът е да си разделим любов,дори и да ме боли да тичам след нея...и щом като не знаеш значението на термините ,не ги използвай!
  • Прекрасен стих с чудесен финал!
    Браво, Стеф!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....