Аз помня болката си! Спомням си я ЦЯЛАТА!
Боли ме и горчи ми от преглъщане
на грешки непростими, непоправени,
дали назад ще има връщане,
щом раните по мене вече са направени?
От погледи презрителни отучих се да трепвам,
а думите през зъби вече са ми ежедневие…
Горчиви приказки - отдавна не се сепвам,
защото са карфици в разраненото ми бдение…
Присвил очи крещиш несвързано
и буташ тялото ми в рамките на изхода,
потекват сълзи по лицето ми забързано
и виждам как те прося, колко ниско съм…
Не ме гони отново от живота си,
аз помня пътя на раздялата…
Показа ми го неотдавна, помниш ли?
Аз помня болката си! Спомням си я ЦЯЛАТА!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
