Боли ме и горчи ми от преглъщане
на грешки непростими, непоправени,
дали назад ще има връщане,
щом раните по мене вече са направени?
От погледи презрителни отучих се да трепвам,
а думите през зъби вече са ми ежедневие…
Горчиви приказки - отдавна не се сепвам,
защото са карфици в разраненото ми бдение…
Присвил очи крещиш несвързано
и буташ тялото ми в рамките на изхода,
потекват сълзи по лицето ми забързано
и виждам как те прося, колко ниско съм… ...