Dec 28, 2010, 10:40 AM

Аз помня твойто име

  Poetry » Love
889 0 3

Сама дойдох -

във леденото утро

на твоя сив, недогорял живот.

Ръцете ти във моите притиснах,

сърцето ти - във моето забърза ход.

 

Сама дойдох.

Не мисля да си тръгвам...

Когато от любов се умориш,

навярно тя ще те изхвърли като нищо,

и остър нож сърцето ти ще прободе.

 

Сама дойдох.

Във твоя свят съм още.

Боли ме, но такава ме избра.

Когато ме сънуваш често нощем,

не питаш ли коя съм аз сега?!

 

Сама дойдох.

Все някога сама ще си отида.

Когато умориш се от любов,

последвай ме - аз помня твойто име.

И пазя в мене къс от твоята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...