Аз съм слънце по водите,
сълза съм за морните очи -
вие ранените отпийте
от нейния извор призори.
Аз съм в мислите унили
дъх съм във вашите гърди,
мечтите ако сте разбили,
ще ги изградя от лъчи.
Аз съм сън за изморени,
легло за нейната снага
и рожба новородена
дошла, като лъч на света.
Аз съм гневната десница,
свиреп гняв съм за подлостта
и песента насълзена,
зазвучала в пропастта.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
