Feb 14, 2010, 4:44 PM

Аз съм

  Poetry » Love
1K 0 1

Аз съм само капката вино,

която с наслада отпиваш.

И съм само треперещо листче,

което с ненавист прибираш.

Болка съм не в очите ти черни,

а в съзнанието тъй залъгвано,

пък косите ми дълги са спомен

далечен от болезнено минало.

Аз съм илюзия за наслада и вярност,

за идеал, така ненастигнат,

и момиче съм, безпаметно крачещо

по пътища, от никой преминати.

 

Аз съм, аз бях, ще бъда

бъркотия от никого подредена,

като стая празна, зазидана,

ще се моля да погледнеш във мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...