Аз съм българче (Изповед)
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ (Изповед)
Мила приятелко, пиша ти изповед.
Три стари рани денят ми отвори.
Болката капе по белите листи...
С три по 100, казваш, да я преборя?!
Ще попритихне, промилно спиртосана,
ще я прибулят мъгли бледоалени,
а нашите мисли ще стенат - кръстосани
и светофарно двуцветно запалени.
Имаш зелено - да тръгнеш към мене,
но днес на червено се врязвам в тъгата ти!
Светят в оранжево всички съмнения,
че утре ще плачат само богатите...
Тук старите плачат за комшулуците,
свързвали даже духа на дедите ни.
Няма ги внуците... Секнаха звуците,
с друг код, но без ПИН сетивно прочитани.
Онази греховна врата е блиндирана.
Пред твоя прозорец тъмнеят решетките!
Изгубихме кода за декодиране
и сепаретно си плащаме сметките.
Нови китайски стени сме иззидили,
в зейнали пропасти гаснат сияния
и Вазов пак пита отгоре: - Не иде ли?!
А Баба Илийца е зов и страдание!
25 април 2009 г.
© Николай Христов All rights reserved.
БРАВО.
