Аз съм жива
Аз съм жива
Във вълните на морето аз оживявам,
макар че обрече ме на бавна смърт,
морската вода ме събужда и чувствам,
че си безразличен, студен и твърд.
Аз оставам за вечност и вечна
спирам спомена в стихове добри,
душата ми правдива и не е грешна.
Молитва отправям рано в зори.
Нежната струна на страстта сама
слуша нашата неизпята песен,
неизвървяна пътеката остана в тъма,
ти в страх от любовта и живота не лесен.
Любовта блести в нощта сред звездите,
може пак да почувстваш и да я съзреш,
за тебе ще остана зора неизгряла в дните,
ще тръгна към облака бял, а ти ще спреш.
От спомените не ме изтривай.
Усещаш ли топлината блажена.
Шепна думи нежни! Не спирай!
Не оставяй душата ми натъжена.
Безумно се сливаме в нощта,
обгърнали душите в тишината.
Сълзите блестят в очите сама се теша,
не те ли спряха нежността и топлината.
Казвам ти тихо! Аз съм тук и съм жива!
Чакам те! В плам силен изгарям!
Аз съм вечността, с любов дива.
Живее огън в душата, с обич оставям.
© Йонка Янкова All rights reserved.
