Аз съм само...
Провокирано от
стихотворението "Стихии"
на Елисавета Багряна
Аз съм малка, по-мъничка
от тревата съм даже.
Видях се - в образ на мравка,
понесла стократен товар на гърба си.
Аз съм лека. По-лека
от пуха на глухарче.
И ефирна, по-ефирна
от топлия полъх на вятър.
Аз съм зрънцето жито!
Потърсило топлото пролетно слънце,
за да покълне от земната твърд.
Полято със сълзи, класило...
Аз съм залъка хляб. И водата.
Аз съм глътката вино със нафора.
И искрица от свещ пред иконата.
И капка мед от дъхаво цвете.
Аз съм огънят. В огнището с Бъдника.
Аз съм само... своята същност.
Само себе си. И само понякога.
И съвсем обикновена,
през всичкото време останало.
стихотворението "Стихии"
на Елисавета Багряна
Аз съм малка, по-мъничка
от тревата съм даже.
Видях се - в образ на мравка,
понесла стократен товар на гърба си.
Аз съм лека. По-лека
от пуха на глухарче.
И ефирна, по-ефирна
от топлия полъх на вятър.
Аз съм зрънцето жито!
Потърсило топлото пролетно слънце,
за да покълне от земната твърд.
Полято със сълзи, класило...
Аз съм залъка хляб. И водата.
Аз съм глътката вино със нафора.
И искрица от свещ пред иконата.
И капка мед от дъхаво цвете.
Аз съм огънят. В огнището с Бъдника.
Аз съм само... своята същност.
Само себе си. И само понякога.
И съвсем обикновена,
през всичкото време останало.
© Нели All rights reserved.
