Пристъпваш плавно,
с тиха стъпка,
във моят неизвестен сън.
И пропълзява, бавно,
сладка тръпка -
като затихващ меден звън.
Аз те сънувам
и копнея
да те докосна със ръка.
Наум рисувам
и се смея
щом те сънувам все така.
В нощта потайно
се явяваш,
когато вече съм заспал.
И тъй омайно
ме пленяваш,
че се събуждам онемял!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
