Аз тръгвам.
Трябва да вървя!
Оставям бури. Ветрове оставям.
За мен си вземам мъничко кураж.
И мъничко потъпкано достойнство.
Срамът и болката оставям тук.
Тук всяка грешка се заплаща скъпо.
В живота нямаш право на реванш.
И нямаш право на повторен опит.
Тъга оставих ли?
Вземи от тук. Полепнала по дрехите ми беше.
А отчаяние?
Вземи! Вземи! Остана прекалено много!
Тръгвам вече...
Аз тръгвам!
© Мая Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
