Аз тръгвам.
Трябва да вървя!
Оставям бури. Ветрове оставям.
За мен си вземам мъничко кураж.
И мъничко потъпкано достойнство.
Срамът и болката оставям тук.
Тук всяка грешка се заплаща скъпо.
В живота нямаш право на реванш.
И нямаш право на повторен опит.
Тъга оставих ли?
Вземи от тук. Полепнала по дрехите ми беше.
А отчаяние?
Вземи! Вземи! Остана прекалено много!
Тръгвам вече...
Аз тръгвам!
© Мая Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
