Sep 15, 2007, 7:26 PM

Аз тръгвам, ти оставаш

  Poetry
788 1 5

Търсих те сред тълпите хора,

а като те намирах, погледи извръщах!

Мечтаех. Без почивка, без умора...

Ти напред вървеше, а аз пък все се връщах.

Уплашен бях! Не знаех какво да правя...

Явно ума си пак загубих.

Де да можех любов да ти доставя,

защото в теб се влюбих!

Обичах всеки миг прекаран с теб далече!

Обичах на гласа ти всеки звук.

Но уморен съм. Тръгвам вече!

А ти оставаш тук!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисля ,че е много по-чувствено така ,отколкото ако се сложи едно "е" накрая !И е по-уверено!
  • Относно ритмиката, и аз не виждам проблем.
    Малко се подведох и (за свой срам... ) направих проверка за сричките с ударение. Мивръзват ми се по 3 на всяка строфа.
    Ама покорно моля всички за извинение!

    А стиха е добър. Но,човече, изглеждаш объркан.
    Дано срещнеш любов, неподвластна на колебания.
  • Да, благодаря! Аз, обаче, докато си го чета, не усещам да има толкова голям проблем в ритмиката. Не знам. Може би сте прави! Ще видя какво ще мога да направя....
  • Чувстваото е много живо и емоционално,хубав стих,Християнино.
  • Хубаво е, но Рени е права, там ритмически е слабо!
    Дано не те обидя, но поставям 5, защото ритмиката малко пречи, а и имаш по - силни творби!
    Но това стимул, не заяждане, дано разбираш?
    Поздрав, знаеш колко ме радват творбите ти!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...