На Пламен
Аз спомням си чудния лагер,
момчето със сини очи.
Това момче веч го няма,
то мъртво във гроба лежи.
То мърво във гроба лежи.
Дете - четиринайсетгодишно
със весели сини очи,
с усмивка красива на устни.
Аз вечно ще помня очите ти
и нежното твое лице,
аз вечно ще помня сърцето ти,
добро и прекрасно момче.
Аз вечно ще помня усмивката
и веселия, радостен смях.
Аз вечно ще помня косите ти,
тебе и лагера драг.
7.03.1985 г.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
