И ако пътят ми накрая се окаже
самотен лабиринт без ориентири,
не бих си и помислила да се откажа,
аз вярната посока ще издиря!
Дори да съм попаднала в капан
на своите излъгани надежди,
от него ще изплувам аз без свян,
без капка притеснение и даже
залостени ключалки ще руша
със своята неукротима воля,
в живота, равносилен на борба,
аз с гордост ще воювам, да ме помнят!
© Виктория Тасева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
