Oct 4, 2005, 6:41 AM

АЗ ВЪРВЯ

  Poetry
1.4K 0 10

АЗ ВЪРВЯ

 

Нощни улици чакат ме вън.

Мракът в своето царство ме кани.

Топла нощ. Аз вървя като в сън,

под килим от блестящи реклами.

 

Тихи паркове тръгват към мен

и дърветата махат ми с клони.

Този град е така променен

с опустели, самотни балкони.

 

И площадът отдавна е сам.

Тишината се блъска в ушите.

Аз вървя и вървя все натам,

накъдето ми видят очите.

 

Нощни улици чакат ме вън.

Мракът в своето царство ме кани,

но очите залепват за сън,

в който гаснат блестящи реклами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...