АЗ ЗА ТЕБ
Пеят птици и щурчета,
ручей ромоли.
Аз за теб откъснах цвете,
росно от мечти.
Аз за теб написах песен,
пях я от сърце.
Бях за теб красива есен.
Хлузих колене.
И за теб разплитах мрежи.
Смърках енфие.
Даже стихове подреждах
и какво ли не.
Звезден прах за теб раздухвах.
И в затвора бях.
Спомени в класьори трупах.
В изби те налях.
Аз за теб косих ливади.
Скачах от скали.
И луната с ласо хванах.
И на екс те пих.
Бях за теб дори светулка.
Бях и звяр свиреп.
И сега съм ти на слука...
Всичко все за теб.
Аз за теб ще стихомисля.
Ще творя изкуство.
Аз за тебе ще изчистя
всяко черно чувство.
Аз за теб ще бъда лято -
слънчева поличба.
А в сърце - разтворен кратер.
Колко те обичам!!!
ручей ромоли.
Аз за теб откъснах цвете,
росно от мечти.
Аз за теб написах песен,
пях я от сърце.
Бях за теб красива есен.
Хлузих колене.
И за теб разплитах мрежи.
Смърках енфие.
Даже стихове подреждах
и какво ли не.
Звезден прах за теб раздухвах.
И в затвора бях.
Спомени в класьори трупах.
В изби те налях.
Аз за теб косих ливади.
Скачах от скали.
И луната с ласо хванах.
И на екс те пих.
Бях за теб дори светулка.
Бях и звяр свиреп.
И сега съм ти на слука...
Всичко все за теб.
Аз за теб ще стихомисля.
Ще творя изкуство.
Аз за тебе ще изчистя
всяко черно чувство.
Аз за теб ще бъда лято -
слънчева поличба.
А в сърце - разтворен кратер.
Колко те обичам!!!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
