* * *

Feb 24, 2008, 9:16 PM

Poetry » Love

1122 0 2

Не се завръщай никога като поклонник,
разкаян и с приведена глава,
там, където за всички си покойник
и върху спомена за теб расте трева.
И да потърсиш път обратен - няма,
напред ще трябва да вървиш,
самотен по земята тъй голяма...
дано докрая ти да издържиш.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zority_bs (Зорница Маринова)

2008-02-26T12:41:57+02:00

много е хубаво
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-25T08:34:45+02:00

Тъжно и хубаво...хубаво и тъжно...
истина е за жалост...пътят е напред.
с обич, Васе.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works