* * *

Не си ми истина (а исках ли да бъдеш?!),
света ми всъщност бе събрал в очи
и с устните, крещящи до полуда,
сърцето ми до кръв го израни.

Отхвърли ме каквато съм родена,
усмивките ми даже промени,
превърна ме във вещ студена
със мъртви стъклени очи.

И днес за тебе песен вече нямам,
изпях ги всичките, изплаках ги в сълзи.
Сега спокойно ближа свойте рани...
... светът отново се върти.