Dec 13, 2016, 10:50 PM  

...

  Poetry » Other
446 1 2

Птиците шушукат,
разпуква се денят.
Търговците убеждават,
че всичко е черно и бяло.


Тясно и студено
е вътре в мен.
Винаги съм сам,
сърцето ми е лед.

 

Но, винаги
когато дълга е нощта.
Ние жалките и смирените,
събираме смелост
в сърцата си да продължим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не жалък е смиреният човек, а жалостив. Иначе кой друг ще ожали онези, които наистина имат нужда от жалост?
  • ... почукай... и ще ти се даде...
    Няма нищо по-чисто от ледено сърце...
    Можеш да си го заселваш с нови - само твои си възприятия...
    Да живеят чисто ледените сърца... На смелчаците и не съвсем...
    Излез от коридора и виж ширналото се поле. Пиши по гърба му...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...