Баба Мара - До Арабско и назад...
Един арабски шейх изпуснал пара,
поканил той на гости баба Мара.
Нали е луда, шантава глава,
веднага тя навирила пола...
И вместо да си копа свойта нива
(в което знаем достичка я бива),
сменила своя роден чернозем
с пустиня на арабския ерген.
Но жегата така я уморила,
че тя се скрила под една камила.
Пуфтяла, бърсала чело
все с мисълта за своето село…
Нали била родолюбива баба,
тъгувала за млякото и хляба…
Но бързо се съвзела от това,
изпсувала по шейхската страна,
със дарове платила си билета
и се качила бързо в самолета…
Не искала подарък - сто камили,
овчиците и били много мили,
и зажадняла била за ракийка,
и за скандал със своята комшийка…
И още много И-та след това
въртяли се из нейната глава.
Щом кацнала, видяла планините
и рукнали от радостта сълзите.
Не искала палати и дворци,
тя била пак при своите творци.
Е, баба Маро, ха добре дошла
в свойта родна мъничка страна.
Към нови подвизи се отправи,
ще ги четеме, само ги пиши…
поканил той на гости баба Мара.
Нали е луда, шантава глава,
веднага тя навирила пола...
И вместо да си копа свойта нива
(в което знаем достичка я бива),
сменила своя роден чернозем
с пустиня на арабския ерген.
Но жегата така я уморила,
че тя се скрила под една камила.
Пуфтяла, бърсала чело
все с мисълта за своето село…
Нали била родолюбива баба,
тъгувала за млякото и хляба…
Но бързо се съвзела от това,
изпсувала по шейхската страна,
със дарове платила си билета
и се качила бързо в самолета…
Не искала подарък - сто камили,
овчиците и били много мили,
и зажадняла била за ракийка,
и за скандал със своята комшийка…
И още много И-та след това
въртяли се из нейната глава.
Щом кацнала, видяла планините
и рукнали от радостта сълзите.
Не искала палати и дворци,
тя била пак при своите творци.
Е, баба Маро, ха добре дошла
в свойта родна мъничка страна.
Към нови подвизи се отправи,
ще ги четеме, само ги пиши…
© Валентин Йорданов All rights reserved.
