Баба Меца
Баба Меца отзарана
рано-рано стана...
и из цялата горица
се разходи кат царица...
и се спря при Кум-Вълчана
и при рошавата Врана,
а при Зайо тревопасни
чу тя приказки прекрасни...
После там - до синьото поточе
мързеливо се проточи...
Мравки яде със медец,
пита с пчелния прашец...
и едва-едва довлече
рошавото си елече...
При къпината на сянка
спря тя своята осанка...
Цяло лято мързеливо
се разхождаше щастливо
и събираше за зиме слънце
с шарени паници грънци!...
Ех, че Меца мързеланка...
зиме пък я хваща дрямка!...
© Таня Георгиева All rights reserved.

