Jul 25, 2007, 11:37 AM

Бабина градина

  Poetry
998 0 17


                                      У нас, във къщи има          
                                      бабина градина.

                                      Гери идва от години,
                                      Ники пак намина.

                                      Тук госпожа и готвачка
                                      е любимата им бабка.

                                      Сутрин,  на закуска,
                                      те бисквитки хрускат.

                                      После на разходка
                                      с количката и с топка.

                                      Тичат и играят двама,
                                      бабка без крака остава.

                                       Идва време за обяда,
                                       супичката се раздава.

                                       Мият се добре децата,
                                       бързо скачат във леглата.

                                       После приказки четат,
                                       рисуват, кубчета редят.

                                       Минава бързо вечерта,
                                       неусетно идва  и  нощта.

                                       Две дечица уморени спят,
                                       бабка зорко бди над тях.

                                       Тази бабина градина 
                                       на всички ни е най-любима.

                                       Искаш ли, ела и ти,
                                       но само във почивни дни.

                                       

                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....