Бабо, разкажи ми
- Мила бабо, разкажи ми,
ти била ли си дете?
Има ли такава сила,
да те видя аз добре?
Как си станала голяма?
С приказки за лека нощ
или с песнички, що мама
пяла е.. „да спиш във кош“?
Ти, играла ли си с кукли?
Смеехте ли се насън?
После сплела дълги букли
тичала ли си навън?
- Мило внуче, да, била съм
аз детенце като теб
и с ожулени коленца
тичах в двора ни навред.
Мама пееше ми вечер,
тате приказки безчет
ми разказваше увлечен,
няколко, най-малко пет.
Да, играех с кукли чудни.
правех им в кашони дом,
а в съня си непробуден,
те ме срещаха с поклон...
Внуче мое, запомни ти,
детството е свят безкрай!
Щом го носим във душите,
радваме му се докрай!
И в очите, щом сияе
светъл спомен за любов,
знай, че в тебе ще остане
добротата… цял живот!
17.09. 2025
© Таня Мезева All rights reserved.
