Баклавичка (част II)

Апетитна беше, Боже!

И как възбуди сетивата!

Жив човек едва ли може

да устои на Баклавата!

С кеф премлясквах и преглъщах.

Беше супер мега гот.

Парче ли след парче поглъщах

и вливах в себе си живот.

Ала края му изпуснах

и отплесната, май, прекалих...

Тежко ми е. Как го допуснах?!

Пуста му лакомия! Сгреших.

Сега ми е зле и ми се плаче.

Бива ли, моля, така?!

Да съм такова глупаче...

Ах, малииии, ще се взривя!

Поуката, драги, е тази:

Изкуши ли ви баклава,

на петите си плюйте! Бог да ви пази!

Задоволете се с проста халва!