Балада
1.3K
0
30
Жълти листа като плахи секунди
капят по мене от стария бряст.
Толкова друга съм, че ми е чудно -
аз ли съм още или не съм аз?
Вече не мога дори да заплача.
Тихо е времето, тихо е в мен.
Само листата на бряста прекрачват
право в смъртта си с безмълвен рефрен.
Е, покръжи ми сърцето по тебе
и в пируети край тебе летя…
После, ненужно, се сгуши и легна -
жълто листенце на хладна земя…
После ще дойде дъждът, ще закапе
на монотонни студени сълзи…
После слана ще го сгърчва и хапе,
докато то чак докрай се стопи…
Жълти листа - нецелунати устни,
късия птичи живот ми броят.
Този, когото избрах, не ме пусна
нито в сърцето си, нито в ума.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
