15.10.2009 г., 13:52  

Балада

1.3K 0 30
Жълти листа като плахи секунди капят по мене от стария бряст. Толкова друга съм, че ми е чудно - аз ли съм още или не съм аз? Вече не мога дори да заплача. Тихо е времето, тихо е в мен. Само листата на бряста прекрачват право в смъртта си с безмълвен рефрен.   Е, покръжи ми сърцето по тебе и в пируети край тебе летя… После, ненужно, се сгуши и легна - жълто листенце на хладна земя… После ще дойде дъждът, ще закапе на монотонни студени сълзи… После слана ще го сгърчва и хапе, докато то чак докрай се стопи…   Жълти листа - нецелунати устни, късия птичи живот ми броят. Този, когото избрах, не ме пусна нито в сърцето си, нито в ума.   Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...