15.10.2009 г., 13:52  

Балада

1.3K 0 30
Жълти листа като плахи секунди капят по мене от стария бряст. Толкова друга съм, че ми е чудно - аз ли съм още или не съм аз? Вече не мога дори да заплача. Тихо е времето, тихо е в мен. Само листата на бряста прекрачват право в смъртта си с безмълвен рефрен.   Е, покръжи ми сърцето по тебе и в пируети край тебе летя… После, ненужно, се сгуши и легна - жълто листенце на хладна земя… После ще дойде дъждът, ще закапе на монотонни студени сълзи… После слана ще го сгърчва и хапе, докато то чак докрай се стопи…   Жълти листа - нецелунати устни, късия птичи живот ми броят. Този, когото избрах, не ме пусна нито в сърцето си, нито в ума.   Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...